Шепа вяра за ближния
ШЕПА ВЯРА ЗА БЛИЖНИЯ
Разплитам лунната пътека,
навивам преждата ѝ тънка.
Тъй както нижат се полека
годините, край мене мръкна.
Отдавна спрях да се надявам,
че ближният ми се променя.
Но знам, че в тихата дъбрава
сиротна тишината стене.
Войни, пандемии, банкрути
след време лесно се забравят.
Подписаното с прах барутен
безславно, мълком излинява.
И в утрото ми неспокойно
звездите се покриват бързо.
Кому е нужен свят без стойност –
щом любовта на прага зъзне?
Все някога аз ще изригна –
от лицемерие ранена.
Но вярвам – бъдещият изгрев
пулсира в крехките ми вени.
© Валентина Йотова All rights reserved.
