26.03.2017 г., 14:29

Шепот

826 3 12

В замъка вековен

           владетелят пирува,

облегнал се на трона

           със вино във ръка,

в тази тъмна нощ

            победата празнува

на Добруджа деспотът

            сразил в море врага.

 

Морската стихия

            блъска се в скалите,

пяната облива

           с пръски крепостта

на Калиакра горда,

           играят светлините

в кулите високи

           на царството мощта.

 

История повратна 

           огън от съдби,

руини от крепост

           пазят Калиакра

на Добруджа, деспотът

          духът невидим все кръжи

и шепне ни легенди 

          за гордост и забрава.

 

Варна,2017

Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за сърдечните поздравления за именният ми ден и коментарите които направихте за стиха ми.Благодарение на вас денят ми беше прекрасен.
  • Хубав стих!
  • Прекрасно произведение! Носи с гордост името си и честит празник с леко закъснение и от мен!
  • Честит имен ден и от мен, Гавраил! Стихото е страхотно!
  • Честит имен ден! Посрещаш ни с едно красиво , патриотично стихотворение.Благодаря!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....