28.06.2018 г., 23:57

Шепот

824 4 3

Парфюм от лавандула мило вникна

в мислите на мека тишина.

Тръпчиво вишнев дъх отмина,

обхвана ме неземна топлина.

 

Почувствах полъха на идващото лято

с горещия му шоколадов вкус.

Гладките вълни от морско злато

блещукат в унеса на нежен блус.

 

По стъпките от пясък стъпвам

заслушам се във шепот на вълна.

Във прилива неуловима тръпка чувствам,

ефирно леещ бриз погалва мисълта.

 

И Божията милост неусетно ме отвлича

от всичко тежко във света.

А любовта Му силно ме привлича,

красива като идваща вълна.

 

Вълна се блъсва в мен - обгръща  ме, 

докосва ме със нежната си  власт.

В сърцето ми Исус по бащински прегръща ме,

успокоява ме познатия Му шепнещ  глас.

 

Когато чувам този глас във себе  си

добре разбирам, че не съм сама.

Решавам да  предам изцяло страховете си

и мислите, греха и гордостта.

 

Без страх изкачвам се до близката скала,

усещам прилив, гмурвам се в морето.

Предавам себе си на Него, плувам без да спра

И стигам до жадувани места – със сила от небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Даниела, благодаря,че добави стихотворението ми в Любими! Трогната съм! Пожелавам ти творческо вдъхновение!
  • Руми, благодаря от сърце! Твоите мили думи ми дават сила да продължа да пиша! Пожелавам ти красиви и благословени дни!
  • Шепот, който погали моите сетива! Прекрасно описание си направила, скъпа Мария, толкова силно въздействащ стих! Благодаря ти!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...