Щастие на заем
Разреши ми да те изпратя...
Знам, обляна съм във сълзи.
Нека стоя до вратата
поне, когато си тръгваш...
Толкова обич ми даде...
Толкова сили ти взех...
Чувстваш, че си предаден...
Какво не бих дала за теб...
Есен дойде без да пита.
Лятото скри се в море.
Зимата чука ни по вратите.
Пролет със тебе ли бе?
Всички неща си обърках.
С тебе на ново редих.
Исках да бъда аз друга.
Но друга със тебе не бих.
Знам, че се чувстваш предаден.
Знам, че си тръгваш от мен.
Ето ти малкото щастие,
дето на заем си взех...
Знам, обляна съм във сълзи.
Нека стоя до вратата
поне, когато си тръгваш...
Толкова обич ми даде...
Толкова сили ти взех...
Чувстваш, че си предаден...
Какво не бих дала за теб...
Есен дойде без да пита.
Лятото скри се в море.
Зимата чука ни по вратите.
Пролет със тебе ли бе?
Всички неща си обърках.
С тебе на ново редих.
Исках да бъда аз друга.
Но друга със тебе не бих.
Знам, че се чувстваш предаден.
Знам, че си тръгваш от мен.
Ето ти малкото щастие,
дето на заем си взех...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Крис Всички права запазени
