KARIS (Крис ) KARIS (Крис )
34
Jun 14, 2007, 5:33 PM

Щастие на заем

  Poetry
1.4K 0 7
Разреши ми да те изпратя...
Знам, обляна съм във сълзи.
Нека стоя до вратата
поне, когато си тръгваш...

Толкова обич ми даде...
Толкова сили ти взех...
Чувстваш, че си предаден...
Какво не бих дала за теб...

Есен дойде без да пита.
Лятото скри се в море.
Зимата чука ни по вратите.
Пролет със тебе ли бе?

Всички неща си обърках.
С тебе на ново редих.
Исках да бъда аз друга.
Но друга със тебе не бих.

Знам, че се чувстваш предаден.
Знам, че си тръгваш от мен.
Ето ти малкото щастие,
дето на заем си взех...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крис All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0