19.01.2019 г., 14:02 ч.

Щастлива ли съм 

  Поезия
332 1 2

Понякога за малко съм щастлива,

тогава усмихвам се, хей така и без причина,

тогава душата ми полита,

а залезът красив ми дава нова сила... 

Но в повечето случаи, душата в мене плаче

и нищо, че в очите ми сълзите липсват,

душата страда, и в сълзи се облива

за децата гладни по света,

за възрастните принудени да просят,

въпреки, че дали са младостта и труда си

за нашата страна...

Душата ми плаче за майката природа,

замърсявана и унищожавана безмилостно.

Плаче за вековните дървета,

поваляни и смилани на стърготина.

Душата плаче, плаче за промяна...

А тя желаната промяна дали ще дойде?

Дали храна ще има за децата?

Дали Земята в Рай ще се превърне? 

 

Понякога за малко съм щастлива...

Но в повечето случаи тъгата

превес над душата взима,

а сълзите й  в стихове тъжни се изливат…

 

19-01-2019 год.

© МД Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Не можем всичко да постигнем,
    И колкото и да желаем, понякога тъжим,
    защото най-доброто пожелаваме, но щастието кратко пак горчи...У с малки крачки учи се детето, дано отсрочка ни даде небето.
    Хареса ми смисълът на творбата ти. Благодаря!
Предложения
: ??:??