Щастлива ли съм
Понякога за малко съм щастлива,
тогава усмихвам се, хей така и без причина,
тогава душата ми полита,
а залезът красив ми дава нова сила...
Но в повечето случаи, душата в мене плаче
и нищо, че в очите ми сълзите липсват,
душата страда, и в сълзи се облива
за децата гладни по света,
за възрастните принудени да просят,
въпреки, че дали са младостта и труда си
за нашата страна...
Душата ми плаче за майката природа,
замърсявана и унищожавана безмилостно.
Плаче за вековните дървета,
поваляни и смилани на стърготина.
Душата плаче, плаче за промяна...
А тя желаната промяна дали ще дойде?
Дали храна ще има за децата?
Дали Земята в Рай ще се превърне?
Понякога за малко съм щастлива...
Но в повечето случаи тъгата
превес над душата взима,
а сълзите й в стихове тъжни се изливат…
19-01-2019 год.
© МД All rights reserved.
