7.04.2023 г., 13:47

Щастливите хора

765 3 9

Щастливите хора достигат свободния дух,

душите им щедри не носят чернилка през дните,

летят през живота подобно на пролетен пух,

ще кажете- сякаш събират от всичко трохите.

 

Но те им засищат душата  в деня и нощта,

не жаждат за много, красиво и просто живеят.

Щастливите хора са малко, но те са мечта.

Не влизат в калъп и греят, неистово греят.

 

Аделина Колева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, приятели. Бъдете щастливи. Тони я разбирам много добре и й желая от сърце оптимизъм.
  • Благодаря ви, приятели. Бъдете щастливи. Тони я разбирам много добре и й желая от сърце оптимизъм.
  • Така е.
    Поздравявам те.
  • Харесва ми. Но... според мен щастливите моменти не са перманетни в живота ни. Може би аз не съм щастлив човек, има и тъжни и страшни периоди в живота, които не мога да избегна.
    Това не е критика към стиха.
  • Красив стих! Дай Боже повече щастливи хора!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...