Ще се завърна някой ден,

но моят дом ще бъде пуст.

Ще търся твоите ръце,

но теб отдавна ще те няма.

Ще бъде късно да те видя,

ти ще си някъде далеч.

Далеч от мен и моя поглед,

далеч във мрак студен.

Ще бъдеш чиста,

по-бледа от луна,

с усмивка нежна

като утринна роса.

Ръцете към небето ще протегна

с една единствена мечта -

отново теб да срещна

в моята измислена страна.

Но знаеш ти, че видя ли те аз,

по-скоро бих умряла,

отколкото да те загубя пак.

И затова безмълвно влизаш

през затворената дървена врата,

ръцете си със моите сплиташ

и казваш ми: "Заспи сега."

А после нежно ще прошепнеш: "Сбогом"...

И ще излезеш от моята страна.

По пътя си безкраен ще изчезнеш,

по път покриван от мъгла.

И всеки път, когато се опитвам да те видя,

във мен ще бъде пълно със тъга.

Защото ти изчезваш тиха,

щом отворя входната врата.