Oct 31, 2008, 9:58 PM

Ще бъде пусто

  Poetry » Other
901 0 0

Ще се завърна някой ден,

но моят дом ще бъде пуст.

Ще търся твоите ръце,

но теб отдавна ще те няма.

Ще бъде късно да те видя,

ти ще си някъде далеч.

Далеч от мен и моя поглед,

далеч във мрак студен.

Ще бъдеш чиста,

по-бледа от луна,

с усмивка нежна

като утринна роса.

Ръцете към небето ще протегна

с една единствена мечта -

отново теб да срещна

в моята измислена страна.

Но знаеш ти, че видя ли те аз,

по-скоро бих умряла,

отколкото да те загубя пак.

И затова безмълвно влизаш

през затворената дървена врата,

ръцете си със моите сплиташ

и казваш ми: "Заспи сега."

А после нежно ще прошепнеш: "Сбогом"...

И ще излезеш от моята страна.

По пътя си безкраен ще изчезнеш,

по път покриван от мъгла.

И всеки път, когато се опитвам да те видя,

във мен ще бъде пълно със тъга.

Защото ти изчезваш тиха,

щом отворя входната врата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...