3.04.2020 г., 15:29

Ще бъде волята на Вечния

661 7 9

Как ласкаво нощта ни вика
и търпеливо ни причаква!
Не може да познае никой
в часовника добър приятел.

 

Такава нощ, която тегне
и преброява всеки атом,
поискал някак да избегне
съня, от вечността изпратен.

 

Страхът е живо престъпление
срещу конеца на живота.
Излишни сметки и решения,
вродени дяволски в окото.

 

Да може всички неразбрали
от смисъл и любов човечета
да видят светли идеали-
Ще бъде волята на Вечния!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Все по-често наблюдавам човешката суета и молитви. Хора, които не намират за какво да благодарят и вечно чакат да им се даде, да им се сбъдне.
    Смятам, че отличителен белег на вярващия е доверието към Бога. И думите "да бъде волята ти" са много по-ценни, ако са осъзнати. Единствената ми молба е за сила на духа, с която да посрещна, което Бог е отредил за мен, а ако мисията ми е приключила, крачката не е страшна. В тези трудни времена пазете духа си здрав, е призивът ми в това стихче.
    Благодаря ви за присъствието и много вяра ви желая!
  • "Страхът е живо престъпление
    срещу конеца на живота"!!!!!
    Липсваше ми цял месец поезията ти, Рени! Не ни лишавай от нея! ❤️
  • Без излишни сметки и решения...Поздравления, Райна! Много е хубаво!
  • Така е.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...