Все още пиша стихове за теб,
макар ядосани и жлъчни.
Не е за ден това
сърце.
То всичко преживя. Най-много тъжно.
Все още ми засядаш. Като бучка.
Преглъщам те с бутилка и мастило.
Как тъй не мога да се случа,
на някоя Жена, дори насила...
Едва ли ще я срещна любовта си.
Такава, дето може да обича.
Аз всъщност много силно се намра̀зих ...