Ще дойде светъл ден!
Все още пиша стихове за теб,
макар ядосани и жлъчни.
Не е за ден това
сърце.
То всичко преживя. Най-много тъжно.
Все още ми засядаш. Като бучка.
Преглъщам те с бутилка и мастило.
Как тъй не мога да се случа,
на някоя Жена, дори насила...
Едва ли ще я срещна любовта си.
Такава, дето може да обича.
Аз всъщност много силно се намра̀зих
от твоята студена безразличност.
Но няма ей така да се размине.
Сълзите във безсънните ми нощи
/докато ти със друг си се завивала/
за в бъдеще дано болят те още...
Ще дойде ден и с него светлината
на утрото, в което ще повярвам!
Преди живях без дъх да те очаквам.
Сега съм празен. Колкото те нямам...
Danny Diester
24.03.2018
Toronto, Ontario, Ca.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
