Ще дойде светъл ден!
Все още пиша стихове за теб,
макар ядосани и жлъчни.
Не е за ден това
сърце.
То всичко преживя. Най-много тъжно.
Все още ми засядаш. Като бучка.
Преглъщам те с бутилка и мастило.
Как тъй не мога да се случа,
на някоя Жена, дори насила...
Едва ли ще я срещна любовта си.
Такава, дето може да обича.
Аз всъщност много силно се намра̀зих
от твоята студена безразличност.
Но няма ей така да се размине.
Сълзите във безсънните ми нощи
/докато ти със друг си се завивала/
за в бъдеще дано болят те още...
Ще дойде ден и с него светлината
на утрото, в което ще повярвам!
Преди живях без дъх да те очаквам.
Сега съм празен. Колкото те нямам...
Danny Diester
24.03.2018
Toronto, Ontario, Ca.
© Данаил Антонов All rights reserved.
