19.05.2010 г., 23:19

Ще казват

2.9K 0 18

Ще казват: По очите си приличат.

А то глава ще свежда да ги скрие.

Те пак ще го обсъждат - неприлично

и ще натякват, че баща му много пиел.

 

Ще дъвчат него, цялото семейство

клюкарките - съседите от входа.

А той ще мисли: Само ако можех

шамари ще им плесна - от достойнство.

 

Че трудни са му детските години

без бащините длани - за опора.

Той помни го - отдавна си замина.

Отдавна е в небесното. При бога.

 

И мигом ще се мушне през вратата.

През жалките им думи ще премине.

Забързан - да стопи от самотата

на своята си майчица любима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безплатното съчувствие и съвети,гледането в чуждата паница, са ни човешка специалност... Всеки живее своя живот!
    Харесах стиха!
  • Много силно стихотворение, Деян, харесвам поезията ти! Но много станаха авторите и човек не успява да намине при всички, които харесва...
    Поздрави!
  • много добре написано!
  • Много силен, стигащ до най-дълбокото стих...
    Аплодирам!!!
  • Здравейте и благодаря, че се отбихте при мен. Почти забравих да пиша.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...