19.05.2010 г., 23:19

Ще казват

2.9K 0 18

Ще казват: По очите си приличат.

А то глава ще свежда да ги скрие.

Те пак ще го обсъждат - неприлично

и ще натякват, че баща му много пиел.

 

Ще дъвчат него, цялото семейство

клюкарките - съседите от входа.

А той ще мисли: Само ако можех

шамари ще им плесна - от достойнство.

 

Че трудни са му детските години

без бащините длани - за опора.

Той помни го - отдавна си замина.

Отдавна е в небесното. При бога.

 

И мигом ще се мушне през вратата.

През жалките им думи ще премине.

Забързан - да стопи от самотата

на своята си майчица любима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Безплатното съчувствие и съвети,гледането в чуждата паница, са ни човешка специалност... Всеки живее своя живот!
    Харесах стиха!
  • Много силно стихотворение, Деян, харесвам поезията ти! Но много станаха авторите и човек не успява да намине при всички, които харесва...
    Поздрави!
  • много добре написано!
  • Много силен, стигащ до най-дълбокото стих...
    Аплодирам!!!
  • Здравейте и благодаря, че се отбихте при мен. Почти забравих да пиша.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...