Ще казват: По очите си приличат.
А то глава ще свежда да ги скрие.
Те пак ще го обсъждат - неприлично
и ще натякват, че баща му много пиел.
Ще дъвчат него, цялото семейство
клюкарките - съседите от входа.
А той ще мисли: Само ако можех
шамари ще им плесна - от достойнство.
Че трудни са му детските години
без бащините длани - за опора.
Той помни го - отдавна си замина.
Отдавна е в небесното. При бога.
И мигом ще се мушне през вратата.
През жалките им думи ще премине.
Забързан - да стопи от самотата
на своята си майчица любима.
© Деян Димитров All rights reserved.
Харесах стиха!