May 19, 2010, 11:19 PM

Ще казват

  Poetry » Other
3K 0 18

Ще казват: По очите си приличат.

А то глава ще свежда да ги скрие.

Те пак ще го обсъждат - неприлично

и ще натякват, че баща му много пиел.

 

Ще дъвчат него, цялото семейство

клюкарките - съседите от входа.

А той ще мисли: Само ако можех

шамари ще им плесна - от достойнство.

 

Че трудни са му детските години

без бащините длани - за опора.

Той помни го - отдавна си замина.

Отдавна е в небесното. При бога.

 

И мигом ще се мушне през вратата.

През жалките им думи ще премине.

Забързан - да стопи от самотата

на своята си майчица любима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Безплатното съчувствие и съвети,гледането в чуждата паница, са ни човешка специалност... Всеки живее своя живот!
    Харесах стиха!
  • Много силно стихотворение, Деян, харесвам поезията ти! Но много станаха авторите и човек не успява да намине при всички, които харесва...
    Поздрави!
  • много добре написано!
  • Много силен, стигащ до най-дълбокото стих...
    Аплодирам!!!
  • Здравейте и благодаря, че се отбихте при мен. Почти забравих да пиша.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...