Политам. След било и не било.
Зла дума пада тихо - на колене.
И вятър в циганското колело
прикрива луда жажда за летене.
Оставям ви и лошо, и добро,
навярно по аршина ви съм грешна.
Ще легне стара клюка - на ребро,
едва ли в небесата ще я срещна.
Обичам ви, напук и на инат.
Обидите нахраних с любовта си.
Отлитам. Ето, ваш е този свят.
Ще липсвам, като дявол на греха си...
© Надежда Ангелова Всички права запазени