Ще се намеря във очите ти
във гънката от радост побеляла.
На спомена във шепота ухаен,
ще заблестя в косите посребряла.
Ще се усмихна в ъгъла на устните,
целували ме с жар и топлина,
на две-три преки от желаното,
ще те очаква моята душа.
Не бързай да ме връщаш в дланите,
там птици бели още спят
и клоните на лудото ми щастие
на пъпчици жадуване листят.
Не бързай да ме вземеш във съня си.
От там пристигам, синя тишина.
Намерих се от скитане в очите ти,
на разстояние между живота и смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени