ИнаКалина
499 11930
25.07.2019 г., 8:00 ч.

Ще се слеем утре с този прах 

  Поезия
634 8 10

Времето отдавна не лекува...

Шепот от разруха е врата

към света, където си хорту́ва

паяжинка с тиха пустота.

 

Добър вечер, зрънчица за помен!

Добър вечер, вятър във зебло́!

Боса, добротата идва в спомен,

а стихът потръпва на крило,

 

на което няколко живота

са летели със мечти и смях!

Виж, прашинките на кръговрата...

ще се слеем утре с този прах...

 

Мария, с вдъхновение и благодарност поздравявам твоето творение "Шепот от разруха"!  

© Всички права запазени

Свързани произведения
Шепот от разруха
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
Поезия » Философска
Добър вечер! На празния праг
аз присядам до сянка от спомен.
Тук подвиваше баба ми крак,
а пък дядо напиваше стомна.
Звучни глътки от минали дни ...
  941  14  29 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вълнението ни е взаимно - благодаря ви, Вили и Веси!
  • Браво, Краси!
  • Прекрасен стих! От миналото може да боли, но то е ценен урок , когато не бягаме от него, а се учим!
    Пишете като хали☺! Развълнувана съм, Поздравления!
  • Хубаво да ви е и на вас!! И благодаря от сърце.
  • Колко си права... за съжаление, времето наистина не лекува.
  • Ама наистина, както казва Меги, се раждат бисерчета след бисерчета от това творческо докосване. Това ме радва!
  • Нямам думи, нямам...
  • Финалът го нашепна "разрухата", след която само прах остава. А кръговратът на живота не пита, нито "празния праг", нито "звучните глътки на стомната". И превръща живота в прашинки. Но шепти крилото... Благодаря, Мариана! "...Както си казала по-долу "...топла като слънчеви потоци" е и вдъхновената поезия, Мария. Благодарско!
  • Красота твориш, Мария! Изумително е, наистина! Ти си unstoppable Благодаря, Меги!
  • "а стихът потръпва на крило,
    на което няколко живота
    са летели със мечти и смях!"

    Хубаво!
Предложения
: ??:??