Ще се случи
В кутия без изход се превърнах,
науж се преструвах и отчайвах.
Очаквах нещо хубаво и тръпнех,
негласно повярвах, че ще се случи.
То път обеща ми, осеян със рози
и много, много нежни кокичета.
То първо избра ме, беляза с чертози,
щастлива да съм, макар и заключена.
Да няма съмнения, да е просто
да ми откъсне небе за подарък.
Там, извън немилостта на живота,
където гори небесният пламък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
