В кутия без изход се превърнах,
науж се преструвах и отчайвах.
Очаквах нещо хубаво и тръпнех,
негласно повярвах, че ще се случи.
То път обеща ми, осеян със рози
и много, много нежни кокичета.
То първо избра ме, беляза с чертози,
щастлива да съм, макар и заключена.
Да няма съмнения, да е просто
да ми откъсне небе за подарък.
Там, извън немилостта на живота,
където гори небесният пламък.