В кутия без изход се превърнах,
науж се преструвах и отчайвах.
Очаквах нещо хубаво и тръпнех,
негласно повярвах, че ще се случи.
То път обеща ми, осеян със рози
и много, много нежни кокичета.
То първо избра ме, беляза с чертози,
щастлива да съм, макар и заключена.
Да няма съмнения, да е просто
да ми откъсне небе за подарък.
Там, извън немилостта на живота,
където гори небесният пламък.
© Мариола Томова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
