Ще смогна ли докрай да те позная
Дано орисницата зла да замълчи
пред шанс, дарен ми от съдбата най-накрая!
Вкусил ласкавата благодат на две очи,
в недрата им бездънни се разтварям.
Нима мечтаната Единствена, си ти?!
Ще мога ли докрай да те позная?
В живота ми – дал бог добри жени,
но бивал честичко в началото нехаен,
тръгвах с мижавите няколко трохи.
Не станах камък. Не завъдих мъх;
Заскитах се, та се не спрях!...
По пътя стръмен към самотен връх,
надмогвайки подножия омраза, страх -
горях без гняв, без неприязън
прилепчивите черти на грозен свят
(преди лицето ми с клеймо да е белязал),
бидейки по-сам, все по-далечен...
Но ти ме забеляза, върна, и обрече
да спра смирено сред извечните поля.
Сега съм тук, до теб. Защото го поиска?
Или копнежът ми неистов надделя?
Протегнал длан към твоето огнище,
не искам вече да се връщам при студа;
Самотно горе е... навсъде пепелища.
Закалка, силата ми, свобода...?
Вземи ги – твои са, те още чинят нещо.
Прелей ми само таз сълза вълшебна,
макар и с жал в ресниците проблеснала!
Уморих се, Мила, да съм силен непотребно;
покой жадува мисълта ми трескава.
Приласкай ме... погали! – Дано омекна,
полюшван от вълните на гръдта ти,
с коси усетил милата прилежност
в танца тих на тъничките пръсти,
сплитащ кичурчета кротка нежност.
Завий ме с майчината прошка към дете
(жената може и със старец да го стори)
и нека чуя, как смълчаното сърце,
в пуха ù сгушено – бърбори ли, бърбори...
Смекчи и устните! – Те първи ще пристъпят,
преди със силата си пак да те обгърна,
прошепвайки: „Бъди и в Утрето,
защото, знаеш ли, днес в него се завърнах!”
Ще смогна ли докрай да те позная?
Навярно не – кой би могъл да прекоси безкрая,
против течащите стремглаво дни!
Повярвай само, че безкрайно го желая
и ще опитам... Мъничко, и Ти ми помогни!
12.09.2014
© Людмил Нешев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Обожавам го ! Не знам какво друго мога да кажа !!
-
Тази поезия е дълбока и искрена...стойностна ! Браво...
-
Първо ме увлече този много приятен ретро слог, който вече рядко се открива. Той е в синхрон с дълбочината и искреността на порива, озарил целия стих.
Поздрав, Людмиле! -
Този въпрос си го задаваме всички в началото на всяко обвързване.После спираме да си го задаваме, защото се страхуваме какво още неприятно можем да открием...За съжаление...Хубаво, вдъхновено!
-
Буря от чувства заливат това омагйостващо откровение,което те кара да го прочетеш отново!
-
Ти ми спря дишането! Дано знаеш как се постъпва в подобни случаи!
Извън шегата...
Бягство, бунт, свобода, сила, слабост, преосмисляне, умора, прошка, ласка, завръщане, нова сила... Богато стихотворение, описващо уж един конкретен живот, а синтезиращо в себе си цялата гама на постъпки и усещания, които могат да те разтресат из основи!
Браво от мен!
ПП Докато четях стихото, слушах "Одинокие женщины", поздравявам те с нея!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
(Знам, че се повтарям, но това е усещането ми, стъпя ли на твоята страничка!!)
Благодаря ти с прегръдка!