25.05.2021 г., 20:19 ч.  

Ще свири вятърът на крехката си лира 

  Поезия » Философска, Строги форми
412 12 15

Ще свири вятърът на крехката си лира,
в косите песента му ще поръси скреж.
Ще бъде време просто тихо да поспреш,
о, Музо моя. Как ли лудостта се спира?


Тя ври в кръвта, дори насън не дава мира.
По вените ми тънки плисва див копнеж.
Старица уж ще бъда аз, но ти поглеж,
като луната младостта ми не умира.


И всеки миг ще бъде стих, и в моя дом,
ще ми налива вино спомен, мълчешком.
А после ще си помълчим на друга тема.


Светът ни ще е сбръчкана, любяща длан
и любовта  ще бъде сън, но изживян.
Дареното не може никой да отнеме.
 


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??