Ще свири вятърът на крехката си лира
Ще свири вятърът на крехката си лира,
в косите песента му ще поръси скреж.
Ще бъде време просто тихо да поспреш,
о, Музо моя. Как ли лудостта се спира?
Тя ври в кръвта, дори насън не дава мира.
По вените ми тънки плисва див копнеж.
Старица уж ще бъда аз, но ти поглеж,
като луната младостта ми не умира.
И всеки миг ще бъде стих, и в моя дом,
ще ми налива вино спомен, мълчешком.
А после ще си помълчим на друга тема.
Светът ни ще е сбръчкана, любяща длан
и любовта ще бъде сън, но изживян.
Дареното не може никой да отнеме.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
