May 25, 2021, 8:19 PM  

Ще свири вятърът на крехката си лира 

  Poetry » Phylosophy, Strict forms
547 12 14

Ще свири вятърът на крехката си лира,
в косите песента му ще поръси скреж.
Ще бъде време просто тихо да поспреш,
о, Музо моя. Как ли лудостта се спира?


Тя ври в кръвта, дори насън не дава мира.
По вените ми тънки плисва див копнеж.
Старица уж ще бъда аз, но ти поглеж,
като луната младостта ми не умира.


И всеки миг ще бъде стих, и в моя дом,
ще ми налива вино спомен, мълчешком.
А после ще си помълчим на друга тема.


Светът ни ще е сбръчкана, любяща длан
и любовта  ще бъде сън, но изживян.
Дареното не може никой да отнеме.
 


 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??