Ще те чакам
ЩЕ ТЕ ЧАКАМ
Уморих се от дългото чакане
и защо ли те чакам, не знам...
Ти си сън и сълза неизплакана
в самотата на миг неживян.
И когато в мъгливите утрини
се събуждам премръзнал и сам,
ти в мечтите ми кротко си сгушена,
безнадеждно, но още си там...
Ще потъне в чертите ти времето -
на сърцето несбъднат сезон,
а душата ми с пориви шеметни
ще отекне в красив полутон...
Аз те чакам, повярвай, до сбъдване,
ще те чакам дори след смъртта,
и веднъж щом към мене си тръгнала,
ще се върна отново в света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
