Dec 30, 2012, 10:48 AM

Ще те чакам

  Poetry » Love
2.5K 4 11

ЩЕ ТЕ ЧАКАМ

 

Уморих се от дългото чакане

и защо ли те чакам, не знам...

Ти си сън и сълза неизплакана

в самотата на миг неживян.

 

И когато в мъгливите утрини

се събуждам премръзнал и сам,

ти в мечтите ми кротко си сгушена,

безнадеждно, но още си там...

 

Ще потъне в чертите ти времето -

на сърцето несбъднат сезон,

а душата ми с пориви шеметни

ще отекне в красив полутон...

 

Аз те чакам, повярвай, до сбъдване,

ще те чакам дори след смъртта,

и веднъж щом към мене си тръгнала,

ще се върна отново в света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Радомирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стила ти е някак лек и същевременно силно пронизващ право в целта Хриси, всичко в стиха ти е подредено по особен начин и определено ми е по вкуса. Благодаря ти!
  • Браво!Много хубаво!!!
  • Благодаря ти за възможността да съм из между първите прочели този прекрасен стих!
    ЧНГ, мила моя!
  • Хареса ми! Поздрав, Хриси!
  • Съществуват мигове,които някак отлитат(забележимо или не толкова забележимо),и изведнъж ръката на съдбата променя живота ни!Тогава просто сменяш посоката!Поздрав за стихото!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...