Ще ти даря!
Ще ти даря водопад от звезди,
но не хладни и ледени! Не!
Звезди - обички, като брези,
звезди - раковинки от южно море.
Ще ти подаря Златния Свят
от глухарчета леки в майско поле,
от червените багри на есенен листопад,
от кехлибара на житните класове.
Ще ти подаря бисери от нежна роса,
от снежни простори и скреж до сълзи.
Есенните мъгли до мойта река.
Пъстра дъга, след дъжд де блести.
Ще ти подаря не сребро от монета,
а скъпо сребро от мойте коси.
Ще ти даря в очите онуй дето свети
и първо цветче от бадем де цъфти.
Ще даря рубини от ягоди и вишни,
елмази роса от юнска трева...
Когато решиш, че не съм ти излишен,
спри се до мене, че и аз да се спра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
