Щедро приютих тъгата...

Поезия » Философска

940 0 21

Щедро приютих тъгата

в себе си на топло.

И полях я със сълзата

на душата - вопъл...

Избуя като тревата -

гъста и зелена.

Някой ден от мъжки вятър

ще е окосена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Hathor (Геновева Симеонова)

Дори от този стих блика жизнерадост, харесват ми стиховете ти.
Поздрави!

2008-06-29T19:19:03+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Великолепен стих!!!

2008-06-29T09:03:20+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Не, не...Ще е добър косач...

2008-06-29T08:45:24+03:00
geowid (Георги Видинов)

дали няма да е доктор... поздравче!

2008-06-28T21:07:23+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Благодаря ви!Снеже, малко си пристрастнa!Тук има добри автори и се надявам да съм една от тях!

2008-06-27T19:06:09+03:00