Щедро приютих тъгата...

Poetry » Philosophical

939 0 21

Щедро приютих тъгата

в себе си на топло.

И полях я със сълзата

на душата - вопъл...

Избуя като тревата -

гъста и зелена.

Някой ден от мъжки вятър

ще е окосена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Hathor (Геновева Симеонова)

Дори от този стих блика жизнерадост, харесват ми стиховете ти.
Поздрави!

2008-06-29T19:19:03+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Великолепен стих!!!

2008-06-29T09:03:20+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Не, не...Ще е добър косач...

2008-06-29T08:45:24+03:00
geowid (Георги Видинов)

дали няма да е доктор... поздравче!

2008-06-28T21:07:23+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Благодаря ви!Снеже, малко си пристрастнa!Тук има добри автори и се надявам да съм една от тях!

2008-06-27T19:06:09+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0