Щом до мен си
Изнизват се задъхани дните ни
и забравяме често за себе си.
Забравяме любовта в душите ни,
като лодки на кея отседнали.
Забързан светът ни е враг.
В небето все гоним мечтите.
Всяка вечер пред общия праг,
топлината търсим в очите си.
Двама се сгушваме в този уют,
топло е и в най-студената зима.
Светът е различен, прекрасен и друг.
До мен си… и любов в сърцата ни има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
