Plevel (Силвия Илиева)
159 13707
15.12.2022 г., 2:22 ч.  

Щрихи край два силуета 

  Поезия
1226 15 18

 

Тези стаи са празни с години.

Тишината с въздишка се рони.

Само два силуета изстинали,

разминават се вън на балкона.

Още кряскат в просторите гларуси

и разделят на длани небето.

Топли длани, в които заплаквал си 

и, с които си пазел сърцето.

Вече в стаите дяволски тихо е,

но изглежда, изглежда, че някой,

е нашарил в картините мигове –

в тези пъпчици маслени макове.

Заредени с живот до насищане.

Усвоили с кръвта си надеждата.

 Непогалени макове, стихнали,

 в бледа утрин без памет се гледат.

Сякаш вярват, че всъщност са живи

и през някакво смешно нахалство

се поклащат безумно щастливи,

Непристъпно е тяхното кралство.

Летен смях, а пердето ги близва.

Тюл усукан придърпва корниза.

Две тела се притискат в стъклото.

Отпечатъци. Топли. От цялото.

Свободата ембрион е на слънцето.

Си го мислят и сякаш прозира.

Ако стигнат до нея, Жар птици са,

не повярват ли в нея, умират.

Проехтяват крилата на птиците.

Вън наточва ножове морето,

и заскърцва в дъната на лодките

Както драска животът в човека.

Както пали душата му бялата –

оригами в пожара нестихващ.

И на пепел превръща я, цялата.

Пепел литнала в нямото Нищо.

 

 

 

 

 

 

 

https://youtu.be/XFkzRNyygfk

 

© Силвия Илиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, скъпа Мария!
    Светла Коледа!
  • "Проехтяват крилата на птиците.
    Вън наточва ножове морето
    и заскърцва в дъната на лодките.
    Както драска животът в човека"!!!!

    Каква великолепна поезия! Многострунна като душата ти, Силви! Прогони тъгата, мила!💕
  • Благодаря от все сърце, момичета!
  • Стих въздишка...
  • Поздрав, Силве! Възхищавам ти се!
  • Благодаря ви от сърце, приятели! Много се радвам, че ви допадна. Хубава вечер на всички!
  • Поздравления, Силвия!
  • Поздравления!
  • Несподелена тишина. Красота!
  • Силви!!!❤❤❤
  • Много хубаво.-
  • Силве, ти си знаеш…
    ❤️
    Това ми става едно от любимите ми твои!
  • И двете са много хубави, Силве. Тук по-тъжно, но всеки ред е уникален. Но, аз се надявам, че пишеш и прозата, чакам си я
    Поздрави!
  • Не позволявай отчуждението да те превземе! Красивите мигове ги има, дай им живот!
    "Ако стигнат до нея, Жар птици са,
    не повярват ли в нея, умират." Вярвай и се надявай, Силве!
    Прекрасен е стихът ти, а и другият също! Дълбоко ме развълнуваха!
  • Спомени, спомени от изживени мигове...
  • "Непогалени макове, стихнали,
    в бледа утрин без памет се гледат.
    Сякаш вярват, че всъщност са живи
    и през някакво смешно нахалство
    се поклащат безумно щастливи,"
    Прелест!
    Поздрави! Успех!
  • Добро утро, Мини. Благодаря ти, че почувства. Хубав и спокоен ден ти желая!
  • Стихът се отронва в душата, като капки от спомени мимали.
    И пали нощем сетивата,
    сякаш пожари от обич лумнали!

    Прекрасен стих, Силвия!
Предложения
: ??:??