звънят утрешни мисли
безкраен порядък от думи
изречени после
напомнят
нищо не се забравя
когато
в голота съм облечена...
а ти си уплашен
първото зелено ухае
пъстър ирис изпраща
сигнали
в захапано усещане
за хубаво време
люлеят се мислите
както преди
и звъни любов
сега пътувам
© Дима Всички права запазени
Има и ухаещи пътища!