26.04.2017 г., 12:42  

Сила

648 1 1

Когато живота ни пречупи

и постави на колене,

запомни, тогава Бог ни дава време,

за да се изправим на крака,

да лекуваме ранената душа,

да бъдем борбени и силни,

колкото и да боли и страдаме,

във тежки мигове и дни,

никога да не се предаваме.

Тогава светлина от мрака се ражда,

и в душата покълва малката жажда,

която на онзи бряг ни отвежда,

отдето да вземем малко надежда,

с която да продължим и да знаем,

живота го има, когато мечтаем.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...