Когато живота ни пречупи
и постави на колене,
запомни, тогава Бог ни дава време,
за да се изправим на крака,
да лекуваме ранената душа,
да бъдем борбени и силни,
колкото и да боли и страдаме,
във тежки мигове и дни,
никога да не се предаваме.
Тогава светлина от мрака се ражда,
и в душата покълва малката жажда,
която на онзи бряг ни отвежда,
отдето да вземем малко надежда,
с която да продължим и да знаем,
живота го има, когато мечтаем.
© Мария Попова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
