Силата на братята Март и Април
- Ще носи име Март синът ми трети! -
Така решила майката Година.
Щастлива била баба му и с трепет
по всички хора с радостта си минала
да ги завърже с бяло и червено
за тяхно здраве и това на внука.
И майка му била развеселена,
наричала тя с думи на поука:
- Студът ще си отиде от Земята
и Пролет тук ще почне да царува!
Набола като китеник тревата
и Март, че властва, взел да се преструва.
Защо ли преструванко го наричам
ще пита любопитното детенце.
Той ласките на Слънцето обичал,
но снежните петна като оченца
към зимата поглеждали страхливо,
светът се будел като малко мече,
надеждата пропускал колебливо,
макар дръвчета да цъфтели вече.
И чичопей започнал да се чува,
но планините пазели снега си.
- Ти, сине, още малък ми се струваш,
не ще се справиш сам. Изчакай брат си!
На двадесет и втори с обичая
посрещнала Земята Пролет първа,
но немощен оказал се до края
дъхът на Март. Април родил се. Влъхви
му дали сили топлина да има
и да събуди всичко със надежда.
Така светът забравил люта Зима
и взел в дъга небесна да се вглежда.
А щом мощта събират двама братя,
помни, дете, така се получава -
не може никой вече на Земята
снега да върне. Пролет съживява
и спящото до скоро в лед поточе,
и в кошера работните пчелици.
Реката се забързва и клокочи,
а птици по солфеж са ученици.
Щом искаш с нещо трудно до се справиш
и сили за това не ти достигнат,
повикай своя брат и не забравяй,
че двама могат планина да вдигнат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
