Синьо море
Колко ми липсва гласът ти,
когато навън тихо вали!
Колко ми липсва дъхът ти,
когато самотата при мене стои!
Усмивката ти - знаеш ли,
колко ми липсва,
когато кротко синчеца цъфти
и колко много ми напомня,
твоите топли, сини очи!
Може би няма никога да си призная,
колко много за теб ме боли,
когато далеч от мен си ти.
Обичам да слушам нежния ти глас
сутрин, при първата чаша изпито кафе!
Обичам да изпадам в транс,
когато погледна към твоето синьо море!
Отново за теб си мечтая,
докато гледам нощното небе
и защо ли не искам да призная,
колко много обичам те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еленка Гишина Всички права запазени
