argonyk (Димитър Никифоров)
333 1304
8.01.2023 г., 13:17 ч.

Синът ми е за риба 

  Поезия » Друга
940 4 5


Тук няма вече плетени огради
окичени със спукани гърнета,
но още крякат жаби покрай вадата,
щурчета пеят и светулки светят.

 

Не чувам дядо Вълко как с десница,
мустак засукал и нахлупил кепе,
със равен звън – метална броеница,
косата си по съмнало да клепе.

 

Преди кафето ми с безброй цигари,
не ме събужда тропот на каруци.
И разпознавам моите другари
във вече възмъжалите им внуци.

 

Притихнали са вировете речни.
Папурът пуска надълбоко корен.
Върбите стари – по библейски вечни,
за детството отминало напомнят.

 

Дописва Бог последните ми ноти,
но моят син, щастлив, преди закуска
в реката от изтеклите животи
ловѝ на босо риба. И я пуска.

 

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??