Сираче

24.06.2017 г., 17:37 ч.

Поезия » Свободен стих

2005 6 7

Родено без да иска

сирачето

гумената чашка

до сърцето си

притиска.

Сълзите с мръсното ръкавче

бърше.

сополите горчиви шмърка

със надежда се озърта.

Зима люта идва

страх го е сирака

страхува се сиромаха

иска само за минута

да бъде

зад вратите на

богатите..

Но клечи на тротоара влажен

със дъжда е свикнал

Най обаче мрази той нощта

когато щорите се спускат

защото тогава идват спомените

когато майка му го

изостави, и баща му го напусна

Сутрин е щастлив

да види вестникарчето

Само сутрин се усмихва

защото бяха заедно

в забавачницата.

Бяха си другарчета.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

valya_official (Valya Тodorova)

2017-09-03T14:36:44+03:00

Няма какво да ти прощавам. Страхотен си, да знаеш! Но ти сигурно го знаеш.
Цъки (Христо Манчев)

2017-09-03T14:35:11+03:00

Благодаря за оценката Валя, но това с препинателните знаци ми е трудно (точно в този период бягах най много от училище) прости ми.
valya_official (Valya Тodorova)

2017-09-03T14:30:25+03:00

Уникално Цъки! Но ако му сложиш малко рима и препинателни знаци ще стане незаменимо! Хареса ми! Разтърсва до дъното на душата!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-06-25T13:22:35+03:00

Христо, ти ме разтърси!... Добро сърце имаш... Пздрави!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-06-25T07:05:09+03:00

Разплака ме. Много е тъжно! Родено без да иска!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-06-24T21:52:07+03:00

"!"
Цъки (Христо Манчев)

2017-06-24T21:38:06+03:00

Страхотна си Ани .. Благодаря за вниманието