Сираче
Родено без да иска
сирачето
гумената чашка
до сърцето си
притиска.
Сълзите с мръсното ръкавче
бърше.
сополите горчиви шмърка
със надежда се озърта.
Зима люта идва
страх го е сирака
страхува се сиромаха
иска само за минута
да бъде
зад вратите на
богатите..
Но клечи на тротоара влажен
със дъжда е свикнал
Най обаче мрази той нощта
когато щорите се спускат
защото тогава идват спомените
когато майка му го
изостави, и баща му го напусна
Сутрин е щастлив
да види вестникарчето
Само сутрин се усмихва
защото бяха заедно
в забавачницата.
Бяха си другарчета.
© Христо Манчев All rights reserved.
