17.03.2018 г., 22:08 ч.

Сизиф 

  Поезия » Друга
282 1 3

Животът ми

е, като хълм нагоре

и мъча камък – грижи да кача.

 

Върхът е

шапка и стои отгоре,

където искам да се закача.

 

Стоя под него...

Уморен се взирам

нагоре – към върха, като Сизиф.

 

Във мисълта си

радост аз съзирам,

защото страдам, но съм още жив!

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??