15.05.2015 г., 7:45

Скапаното общество

491 1 2

СКАПАНОТО ОБЩЕСТВО

 

Нещата днес изглеждат коренно по-други.

Днес всеки търси своите права!

Изглеждат иначе и нашите съпруги...

И в къщи има нови правила...

 

Претенции се чуват даже от децата.

Оспорва се роднинския шамар.

А щом без време ти се качат на главата...

Те стават на пороците другар!

 

Погледнем ли дълбоко в Обществото,

ще видим ние скапания зар...

А без съчувствие и скарани с Доброто,

ний все се лъжем, като на пазар!

 

И свикнахме да нямаме добри задачи.

Да цицаме от общата хазна.

И всеки етнос чуждо гледа да откачи,

И да яде от чуждата храна!

 

И всеки тука иска от раз да богатее!

А без грабежи, става ли това?!

Фалшиви знамена, навсякъде ветреем.

Най-много са лъжите, на глава!

 

Жените ни  почнаха вече да се стискат

и раждат вече само по едно,

вместо любов, те вече бонусите искат

и често нямат даже капка свян!

 

А и мъжете ни обърнаха резбата,

и влезаха във групата жени!

Живота просто ни притиска по ребрата

И работата ни се освини!

 

Единствено сега си търсиме правата,

а за задачите не ни боли,

за първото си блъскаме главата,

а загубите  кой ще  заплати?!

  15.12.2014г. София

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...