Ромашка (Златка Чардакова)
136 1162
19.11.2022 г., 8:39 ч.

Скитница 

  Поезия » Философска, Гражданска
713 6 10

Душата ми е непокорна скитница,

ту праведна, ту заблудена грешница.

Очите й на въглени приличат,

но вярвайте, умеят да обичат.

Косите - посребрени водопади,

смолистото им времето ограби.

Възкръснала от земните недра,

жар-птица полетя из пепелта.

Сестра на бурите, на ветровете

и волността й строго не съдете!

Понякога капризна и себична,

друг път разголена и неприлична.

Разпъната на кръст от свой, от непознат,

предадена от Юда и Пилат.

Обида може всяка да прости,

готова като факла да гори.

До нея пътят ти е много лек.

На нея стига й да си Човек!

Вратата е отключена, ела!

Паролата е просто - доброта.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??