Скитница
Душата ми е непокорна скитница,
ту праведна, ту заблудена грешница.
Очите й на въглени приличат,
но вярвайте, умеят да обичат.
Косите - посребрени водопади,
смолистото им времето ограби.
Възкръснала от земните недра,
жар-птица полетя из пепелта.
Сестра на бурите, на ветровете
и волността й строго не съдете!
Понякога капризна и себична,
друг път разголена и неприлична.
Разпъната на кръст от свой, от непознат,
предадена от Юда и Пилат.
Обида може всяка да прости,
готова като факла да гори.
До нея пътят ти е много лек.
На нея стига й да си Човек!
Вратата е отключена, ела!
Паролата е просто - доброта.
© Златка Чардакова All rights reserved.
