Скръб за душите от Ямбол и „Струма“
Помня Ямбол до болка добре.
Помня ужаса тежък на хълма.
Бях тогава игриво момче
под небе, от горчилка погълнато.
Помня – лято и детски мечти.
Трети клас си отиде. Замина.
Детско ято щастливо лети
след поредна учебна година.
Ние бяхме задружни деца
и от двора се чуваха песни.
Ние пяхме със силни гърла
и годините бяха чудесни.
Трети клас си отиде – Луна,
помечтала да бъде принцеса,
но след нея се спусна смъртта
като хищник и черна завеса.
Автобус полетя и не спря.
Той отнесе към Рая животи.
Ямбол стана червена река
и тъгата засвири по ноти.
Оттогава живота ценя
и смирено живота обичам.
Днес отново царува тъга!
На земята от ужас се свличам!
Помня Ямбол до болка добре.
Днес отново си спомням и плача.
Бях тогава щастливо дете
и играех на дама със здрача...
Днес мълча пред разбити съдби...
Днес животът е спукана гума...
Днес проливам стотици сълзи
и скърбя за душите от „Струма“...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
