14.01.2016 г., 9:23

Сладко от вишни

683 3 3

Сладко от вишни
===============
Огледалото пази предишното
впечатлително-вярващо, цветно,
още толкова топло и дишащо,
мое сладко, безоблачно детство —
с две опашки, подскачащи весело,
край омазана с вишни усмивка
и магическа шапка от вестници
на една босонога щастливка,
от която с години съм бягала
за да стана голяма и силна,
между обич във форма на ягоди
и горчилка от едри костилки,
по която нарязах петите си,
за да има сърцето ми опит...
Но сега, уморена от скитане,
разпиляла на дните вързопа,
през очите си гледам в нетленното,
като жива вода огледало
за да видя, през празната зеница,
по косите на времето — бяло.
Но на пръсти протегнато, детството
в миг се сгушва до моето рамо
и сред вишнево-сладки лекета
ми прошепва: "Обичам те мамо!"

 

Цвета Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно! Речта ти се лее гъвкава, красива и мелодична, мъдра! Впечатлен съм!
  • Ако се нагласи - е елексир за душата..., а вкусът му е леко нагарчащ, прелъстително киселеещ...!!!
    "Но сега, уморена от скитане,
    разпиляла на дните вързопа,
    през очите си гледам в нетленното,
    като жива вода огледало
    за да видя, през празната зеница,
    по косите на времето — бяло."
  • Колелото се завърта...Много "цветна" творба!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...