Jan 14, 2016, 9:23 AM

Сладко от вишни

  Poetry
682 3 3

Сладко от вишни
===============
Огледалото пази предишното
впечатлително-вярващо, цветно,
още толкова топло и дишащо,
мое сладко, безоблачно детство —
с две опашки, подскачащи весело,
край омазана с вишни усмивка
и магическа шапка от вестници
на една босонога щастливка,
от която с години съм бягала
за да стана голяма и силна,
между обич във форма на ягоди
и горчилка от едри костилки,
по която нарязах петите си,
за да има сърцето ми опит...
Но сега, уморена от скитане,
разпиляла на дните вързопа,
през очите си гледам в нетленното,
като жива вода огледало
за да видя, през празната зеница,
по косите на времето — бяло.
Но на пръсти протегнато, детството
в миг се сгушва до моето рамо
и сред вишнево-сладки лекета
ми прошепва: "Обичам те мамо!"

 

Цвета Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно! Речта ти се лее гъвкава, красива и мелодична, мъдра! Впечатлен съм!
  • Ако се нагласи - е елексир за душата..., а вкусът му е леко нагарчащ, прелъстително киселеещ...!!!
    "Но сега, уморена от скитане,
    разпиляла на дните вързопа,
    през очите си гледам в нетленното,
    като жива вода огледало
    за да видя, през празната зеница,
    по косите на времето — бяло."
  • Колелото се завърта...Много "цветна" творба!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...