2.12.2010 г., 16:27 ч.

Сламени сълзи 

  Поезия » Друга
945 0 12
Не бях го пожелавала от дъното
на старото си, прашно суеверие.
Сърцето ми е стръмно като триъгълник
с пресечни и заострени артерии.
Не бях го наговаряла от облака
да плаче като малко, слабо пале.
Страхът ми, озаптен, се сгуши кротък
под вълненото, топло одеяло.
Не бях го пренаписвала след датата,
в която се научих как се губи.
Нарочих си море – да си преплаквам
очите след последната заблуда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ружа Матеева Всички права запазени

Предложения
: ??:??