Sep 30, 2019, 7:24 PM

Сламено

  Poetry » Other
1.9K 17 19

 Не ме забърквай в твоята история,
на мелеща напразно воденица.
Любим си. Аз любима на теория,
на практика съм сламена вдовица.


И мълниите ми подпалват сламата,
любов ли? Просто странен  нелогизъм.
Не плача,не! Не  си подлагай рамото!
Заплача ли, ще хванеш ревматизъм.

 

Теория, но много относителна,
излитам виж, с искрите през комина.
Не съм ти вече сламката спасителна
и пепелта от сламата изстина...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...