След Бурята...

След Бурята...

На запад Слънцето пропада

подгонено от ветрове –

кълбят се облачни грамади

в тревожно-сиви цветове...

А „нещо“ трудно обяснимо

във въздухът трепти край нас –

то още няма свое име,

но носи титанична власт!...

Във тишината сам случаен

и мълниен отеква гръм –

Духът на Бурята това е

заварил ни сега навън...

А облаците мръсно-сини

препускат яротни и зли...

Димът от селските комини –

се сте́ле плавно и пълзи́...

Щом птиците летят на ниско

с инстинкт, като живота стар

и колко Бурята е близко –

усеща всяка жива твар...

Небето мълнии разцепват –

смълчи́ се, тре́сне изведнъж,

смрачава се, след миг просветва

и се отронва едър дъжд...

... но някак си се диша леко

дъхът на билки и озон,

когато в старата пътека

поел си сам към бащин дом!...

07.11.2020.