Nov 8, 2020, 1:31 AM

След Бурята...

468 0 0

 

След Бурята...

 

На запад Слънцето пропада

подгонено от ветрове –

кълбят се облачни грамади

в тревожно-сиви цветове...

 

А „нещо“ трудно обяснимо

във въздухът трепти край нас –

то още няма свое име,

но носи титанична власт!...

 

Във тишината сам случаен

и мълниен отеква гръм –

Духът на Бурята това е

заварил ни сега навън...

 

А облаците мръсно-сини

препускат яротни и зли...

Димът от селските комини –

се сте́ле плавно и пълзи́...

 

Щом птиците летят на ниско

с инстинкт, като живота стар

и колко Бурята е близко –

усеща всяка жива твар...

 

Небето мълнии разцепват –

смълчи́ се, тре́сне изведнъж,

смрачава се, след миг просветва

и се отронва едър дъжд...

 

... но някак си се диша леко

дъхът на билки и озон,

когато в старата пътека

поел си сам към бащин дом!...

 

07.11.2020.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...