След дъжд-качулка
Я виж,
навъси се небето.
Ядосано започна
да гърми.
Изля пороя си
в полето.
Напуска
огнени стрели...
Ядът набързо му премина...
Излъска
синьото небе.
Апокалипсисът му мина!
Усмихна се
като дете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
